Красотата на Антананариво

Красотата на Антананариво

Ако някой ви накара да изброите няколко столици, едва ли сред първите ще е Антананариво. А може би дори не веднага бихте се сетили чия столица е този град. Но като ви припомним, че се налага да хвърлим един поглед към Мадагаскар, за да разберем повече за лемура аи-аи, вече със сигурност ще се сетите.

Да, столицата на тази уникална островна държава определено заслужава да заостри нашето внимание. На пръв поглед, тук са разположени най-красивите в Антананариво особености с живописни страници, долина с малко , създадено в началните години на 20-ти век. Затова не са учудващи нито многото френски наименования на улици, нито френският привкус в архитектурата.

Историята на мадагаскарската столица започва някъде през XVII в. Със създаването на малка крепост, която после се превърнала в кралска резиденция. Всъщност от 1896 г. , когато Мадагаскар станал френска колония, в града започнали доста промени – бил създаден Мадагаскарският университет, после била изградена железница. А например през 1926 г. се появил и зоопаркът, в който днес, освен ендемични животински представители, могат да се разгледат експонатите на музея, в който се съхраняват например скелети на древни гигантски лемури и триметрови птици, подобни на щрауси.

В града има доста любопитни за туристическия поглед места: ботанически градини, паркове, колоритни улички с интересни къщи, дворци на управляващите, различни религиозни постройки и музеи – на изкуството и археологията, на националната музика, както и музей на пиратите.

В други селища на около петдесетина км от столицата могат да се посетят, ателиета за обработка на… скъпоценни камъни, както и оризови плантации, много характерни за района. Местността е обградена от хълмове. А всъщност градът се намира на високо – плато, но наистина е разположен стъпаловидно на хълмове.

Край езерото Ануси клоните на дърветата са обсипани с нежнолилави цветчета, а в средата на това водно сърце на града, на нещо като полуостровче, има редица паметници.

Мадагаскар е най-големият производител на ванилия в света. Там се отглеждат и кафе, какао, захар, ориз, бобови култури, банани и фъстъци. Всъщност икономиката се развива главно благодарение на износ на текстилни продукти, полезни изкопаеми и селскостопанска продукция.

И нека не забравяме туризма: уникалната природа привлича хората към Мадагаскар. Но дори и в столицата не се очертава голям лукс: да, храната е любопитна смес от малгашка и френска кухня, нощувките са евтини и може да се каже, че всичко необходимо като условия присъства в хотелите. Но все пак е важно да се знае, че питейната вода не хубава за употреба, а пък пътуването може да се окаже в претъпкан автобус (по-скоро – бусове, подобни на маршрутки), често – съвместно с кокошки или други домашни животни, например. Ако подобни неща ви притесняват, то има и други варианти – такси, което най-често е стар модел френска кола и се движи с минимална скорост. В общи линии – възможностите са пъстри, човек може да очаква всичко. Антананариво и целият Мадагаскар са предизвикателство за всеки любопитен пътешественик.

Зума – пазар по мадагаскарски – Всеки петък на централния градски площад се събират множество занаятчии и търговци от целия град и околностите за прочутия пазар – зума (което означава петък), един от най-големите открити пазари в света. Тук се предлагат и продадат всякакви стоки – от скъпоценни камъни до сушени растения, като за всички тях се изисква сертификат, защото на границата ще ви го поискат – много сувенири се изработват незаконно, затова и контролът е по-сериозен.

Рова – историята на един дворец –  Така се появила мадагаскарската крепостна столица. Крепостта се превърнала в дървен дворец, а по-късно – в първата каменна сграда (по-скоро – с каменна облицовка). Преди 20 години дървената част на двореца изгаря по време на политически бунтове, но в днешни дни той e напълно възстановен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *